Bulgaria: По някои конфликтни точки от проекта на но

На 09.08.2017 г. на свое заседание Министерски съвет на Република България одобри  проект на изцяло нов Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). Целта на новия закон е да бъде транспонирана преработена рамка за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, съдържаща се в Директива 2015/849/ЕС¹ (4ДБИП).

Преди всичко следва да бъде приветствана политическата нагласа в международен план и в частност на държавите членки на Европейски съюз да бъдат подобрени и създадени по-ясни и съвременни мерки за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Същевременно с това обаче успешното прилагане на залегналите в 4ДБИП регулации и правила зависи в значителна степен от начина на транспониране в националните законодателства на всяка една държава членка на разпоредбите на европейската директива. В тази връзка следва да бъде отбелязан фактът, че в определени свои аспекти 4ДБИП има "рамков" характер, предоставящ на националния законодател определена свобода при имплементирането на съответните разпоредби, включително възможност за доразвиване на европейската уредба в определени граници. Този факт прави реализираните нормативни решения, съответно използваната законодателна техника в новия ЗМИП, от още по-голямо значение за постигането на целите на Директива 2015/849/ЕС, а оттам и по-успешна борба със съществуващите практики за изпиране на пари и финансиране на тероризма. 

В тази връзка следва да бъде посочено, че в определени свои аспекти предложеният на този етап проект на нов закон се намира в конфликт с други национални и европейски нормативни актове. Наред с това могат да бъдат идентифицирани и някои вътрешни неясноти и противоречия по текстове в рамките на самия нормативен акт, които следва да бъдат коригирани и прецизирани преди окончателното приемане на закона от Народното събрание на Република България.

Подобни противоречия от терминологично естество са налице например с две от основните понятия, с които работи проектът на нов закон – делово взаимоотношение" и случайна операция или сделка" (въведени съответно с §1. т. 2. и т. 3 от ДР на ЗМИП). Докато законът de facto репликира дефиницията на делово взаимоотношение", залегнала в 4ДБИП, то понятието случайна операция или сделка" не е дефинирано в Директива 2015/849/ЕС, която използва термина случайна сделка" (occasional transaction). Неяснота създава фактът, че българският ЗМИП не използва последователно понятието, чиято дефиниция създава самият той – в нормативния акт се срещат изразите извършване на случайна операция или сключване на случайна сделка", извършване на случайна операция или сделка", само операция или сделка" и др. Макар на пръв поглед посочените несъответствия (и най-вече значението и стойността на случайния" елемент в понятията) да се дължат вероятно на неточна законодателна техника, вземайки предвид изключителната същественост на използваното понятие за цялостното приложение на закона, същото следва да бъде прецизирано в окончателния нормативен акт – в противен случай възможните различни тълкувания биха затруднили работата както на задължените субекти, така и на надзорните органи, осъществяващи контрол върху изпълнението на закона.

Възприетият от 4ДБИП подход, при който задължените по закона лица следва да изготвят индивидуални оценки на риска въз основа на т.нар. национална оценка на риска (по смисъла на глава Седма от проекта на нов закон), предоставя известна свобода на поднадзорните лица при определяне на това кои клиенти, взаимоотношения, операции или сделки да бъдат квалифицирани като съмнителни, съответно да бъде извършвана по-детайлна идентификация на съответните участващи в тях лица. В тази връзка следва да бъде обезпечено оказването на надежден контрол над дейността на тези лица, свързан неминуемо с активност на органите, натоварени с надзорни функции. Вероятно поради забавянето в изготвянето на т.нар. наднационална оценка на риска на ниво ЕС, българският проект на нов закон не предвижда срок за подготовката на посочената по-горе национална оценка на риска. Това от своя страна обаче води до неяснота относно фундамента, върху който задължените субекти трябва да изготвят собствените си рискови оценки, а оттам и до неяснота на цялостния механизъм, по който следва да бъде изградена системата за прилагане на мерките срещу изпирането на пари на всяко едно лице.

ЗМИП на практика определя българското" ниво на бдителност в сравнение с другите държави членки на ЕС, транспониращи същата директива. Текстът на новия закон  предполага възникването на ситуации, в които едно българско задължено лице следва, най-общо, да идентифицира своите клиенти и действителния собственик на клиент – юридическо лице, както и да изисква от тях информация относно целта и характера на отношенията им в страната (т.нар. комплексни проверки на клиенти, с разновидности на разширени и опростени проверки), а в същия момент друго задължено лице, установено на територията на друга държава членка, не би имало същите задължения.

Така например по отношение на т.нар. видни политически личности (PEPs – politically exposed persons) текстът на българския закон предвижда, че за притежаващи такова качество следва да бъдат считани и кметове и заместник кметове на общини и райони, както и председатели на общински съвети. Като свързани с такива видни политически личности лица пък са определени и лицата - роднини по съребрена линия от втора степен и техните съпрузи. 4ДБИП не включва лица от тези категории в своя обхват, като по-строгата уредба, предвидена от нашия законодател, на практика ще усложни и без това нелеката задача за идентифициране на множеството категории видни политически личности и свързани с тях лица, предвидени на европейско ниво. 

Притеснение събуждат и някои отделни текстове от проекта на ЗМИП, създаващи предпоставки за възникване на противоречие с действащата към настоящия момент вътрешна нормативна уредба. Така например задълженията за разкриване на информацията от задължените лица, което не може да бъде ограничено по съображения за служебна, професионална или друг вид тайна" в определени случаи би могло да доведе до нарушаване на други нормативни задължения на поднадзорните лица, в т.ч. опазването на банкова тайна (в този смисъл чл. 96, ал. 5 ЗМИП, чл. 111, ал. 1 ЗМИП, чл. 115, ал. 7 ЗМИП). Редът за предоставяне на данни, представляващи банкова тайна, е изчерпателно регламентиран в Закона за кредитните институции, изискващ включително разрешение от съда за разкриване на информация с подобен характер. В този смисъл създаването на нови механизми и процедури за нейното получаване от служители на ДАНС, без да се предвидени надеждни допълнителни гаранции за нейното опазване, би довело единствено до застрашаване конфиденциалността на подобна информация и нарушаване на нейната сигурност.

В контекста на гореизложеното следва да бъде посочено, че проектът на ЗМИП използва и някои общи формулировки, позволяващи различен тип тълкуване, а оттам и несигурност относно приложението на създадените регламентации. Така например задължените субекти следва да прилагат подходящи" мерки за разширена комплексна проверка на клиента, като законът нито дефинира това понятие, нито предвижда конкретни критерии за преценка кои мерки са подходящи и кои не. Това от своя страна е предпоставка за създаване на разнопосочна и нехомогенна практика на задължени лица, извършващи сходна по своята същност дейност, при която субектите прилагат мерките за комплексна проверка на клиентите с различен интензитет. 

Разбира се, анализираният текст на ЗМИП към настоящия момент представлява единствено проект на нормативния акт. Предстои да бъде проследено дали и доколко гореизброените и други както вътрешни, така и на ниво европейско законодателство, противоречия и несъответствия ще бъдат коригирани преди приемането на окончателния текст на ЗМИП от Народното събрание на Република България.

Footnote

1. Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския Парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията.

The content of this article is intended to provide a general guide to the subject matter. Specialist advice should be sought about your specific circumstances.